По-възрастните хора може да се затрудняват да научат нов език, но уроците са полезно упражнение
ТОКИО (AP) — приказвам порядъчен испански, започнах да работя преди няколко десетилетия като новинарски и състезателен кореспондент в Испания, Мексико и Аржентина.
Сега рапортувам от Токио. След седем години към момента не мога да схвана японски. Моите седмични езикови курсове ме научиха на примирение повече от всичко друго.
Аяка Оно, моята сегашна учителка по японски, счита, че е обучавала към 600 възпитаници в продължение на 15 години. Те са най-вече сред 20 и 50. Аз съм повече от десетилетие след най-големия й.
„ Откривам, че по-големите възпитаници вършат дребни, дребни стъпки и по-късно се отдръпват “, ми споделя Оно-сан — „ ранг “ е почетен израз на японски за проявление на почитание. " Те не могат да се съсредоточат толкоз дълго. Преподавам нещо в една минута и те не помнят в идната. "
Доказано е, че децата по-лесно учат втори език. През последните години учените изследваха дали владеенето на два езика може да помогне за попречване на пропуските в паметта и понижената умствена заостреност, които идват със застаряващия мозък. Голяма част от проучванията за евентуалната изгода включват хора, които приказват два или повече езика през по-голямата част от живота си, а не по-възрастни обучаеми.
„ Науката демонстрира, че ръководството на два езика в мозъка ви – в продължение на цялостен живот – прави мозъка ви по-ефективен, по-устойчив и по-защитен против когнитивни упадъци “, сподели Елън Бялисток, бележит почетен професор по научни проучвания в Йоркския университет в Торонто, който се счита за пробутване на концепцията за допустимо „ двуезично преимущество “ в края на 80-те години.
Има добра вест за по-възрастните хора като мен: Опитът да се научи нов език си заслужава, и то освен тъй като улеснява четенето на меню, до момента в който пътувате в чужбина. Бялисток, когнитивен невролог, предлага проучването на нов език на всяка възраст, сравнявайки предизвикването с пъзели с думи и игри за трениране на мозъка, които се предизвикват да забавят появяването на деменция.
Тази публикация е част от отразяването на AP на Be Well, като се концентрира върху уелнес, фитнес, диета и психологично здраве. Прочетете повече Бъдете добре.
„ Да се опитате да научите език късно в живота е страхотна концепция, само че разберете, че това няма да ви направи двуезични и евентуално е прекомерно късно, с цел да обезпечи защитните резултати на когнитивното стареене, които идват от ранния билингвизъм “, сподели тя пред Асошиейтед прес. „ Ученето на нов език обаче е стимулираща и ангажираща активност, която употребява целия ви мозък, тъй че е като упражнение за цялото тяло. “
Най-новите проучвания
Мащабно изследване, оповестено от научното списание Nature Aging през ноември, допуска, че говоренето на няколко езика защищава от по-бързо стареене на мозъка и че резултатът се усилва с броя на езиците.
Констатациите, основани на проучване, включващо 87 149 здрави хора на възраст от 51 до 90 години, „ акцентират основната роля на многоезичието за поощряване на траекториите на по-здравословно остаряване “, пишат създателите.
Изследователите признават рестриктивните мерки на изследването, в това число извадка от популацията, взета единствено от 27 европейски страни с „ разнородни езикови и социално-политически контексти. “
Бялисток не е взел участие в плана, само че е изследвал усвояването на втори език при деца и възрастни, в това число дали двуезичието забавя прогресията на заболяването на Алцхаймер или оказва помощ при многозадачност и решение на проблеми. Тя сподели, че новото изследване „ свързва всички части дружно “.
„ С течение на живота хората, които са управлявали и употребявали два езика, в последна сметка получават мозъци, които са в по-добра форма и по-издръжливи “, сподели тя.
Джудит Крол, когнитивен психолог, който управлява лабораторията за билингвизъм, разум и мозък в Калифорнийския университет в Ървайн, употребява изразите „ умствена атлетика “ и „ ментални салта “, с цел да опише по какъв начин мозъкът жонглира с повече от един език.
Тя сподели, че са положени няколко старания за проучване на проучването на езици при по-възрастни хора и разклоненията.
„ Бих споделила, че евентуално няма задоволително изследвания към днешна дата, с цел да бъдем безусловно безапелационни за това “, сподели тя пред The AP. „ Но доказателствата, с които разполагаме, са доста обещаващи, предполагайки, че по-възрастните сигурно могат да научат нови езици и да се възползват от това учене. “
Необходими са повече изследвания за това дали езиковите уроци оказват помощ на хора на междинна възраст и по-късно да поддържат някои когнитивни качества. Крол съпоставя положението на тази област с края на 20-ти век, когато преобладаващото мислене беше, че излагането на бебета и дребни деца на два или повече езика ги слага в неравностойно състояние в региона на образованието.
„ Това, което знаем в този момент, е противоположното “, сподели тя.
Изучаване на език по-късно в живота
Посетих средиземноморския бряг на Испания през 90-те години, когато работех в Мадрид. Бях шокиран от това какъв брой неиспанци са живели в страната от години и могат да кажат единствено няколко думи на испански.
Сега разбирам. Когато се пробвам да говора на японски, реакцията постоянно е недоверчива: „ И от какъв брой време си тук? “
Имам заобиколни решения, с цел да се ориентирам в моята враждебна езикова среда. Единият споделя „ ицумоно “. Това значи „ същото, както постоянно “ или „ нормалното “. Достатъчно е да поръчате утринно кафе в квартално кафене или обяд на няколко постоянни спирки.
Като в профил, японският е един от най-трудните езици за преодоляване от англоговорящите, дружно с арабски, кантонски, корейски и мандарин. Романските езици като френски, италиански или испански са по-лесни.
Урокът ми един път седмично е уморителен и ограничаването ми е един час. Използвам тази прилика: мозъкът ми е килер без задоволително празни закачалки, а японският не върви с нищо в дрешника ми. Системата за писане е плашеща за англоговорящия, редът на думите е извърнат и учтивостта се цени повече от яснотата.
През 4 години и половина, които прекарах в репортажи от Рио де Жанейро, се справях с портуньола — спонтанна комбинация от испански и португалски — и търпението на бразилците. За японците няма такава половина. Или го говорите, или не го говорите.
Никога няма да надвишава предучилищното равнище на японски, само че претоварването на мозъка ми с уроци може да работи по същия метод, по който постоянните ми тренировки с тежести оказват помощ за поддържане на физическа мощ.
Оно-сан, моят преподавател по японски, назова приложенията за проучване на езици „ по-добри от нищо “. Бялисток сподели, че технологията може да бъде потребен инструмент за учене, „ само че напредъкът, несъмнено, изисква потреблението на езика в действителни обстановки с други хора. “
„ Ако старите хора се опитат да научат нов език, няма да сте доста сполучливи. Няма да станете двуезични “, сподели Бялисток. " Но опитът да се пробвате да научите езика е добър за мозъка ви. Това, което споделям, е следното. Това, което е мъчно за мозъка ви, е положително за него. И проучването на език, изключително в по-късен живот, е мъчно, само че потребно за мозъка ви. "
